|
Cean had a hydrophobia, quite an explicable one, but pretty vividly existing in that matter. He loved walking around the seashore but not even once did he dare to jump in the serene waters of the ocean. The holiday at the Hawaii islands turned out to be ridiculously dreary and unpleasing. Cean had to do something! Something remindful of joy, life or happiness. It was unusually quiet (Who would swim in the ocean at bloody six o’clock in the morning?!) Otherwise, the day promised to be like any other of the ones before – postmodern boredom offered in the late 90s. По небето се зададоха няколко бели облачетa, които скоро довлякоха след себе си ниските дъждовни маслени петна. “Каква досада!”, помисли си Кеан, “не само, че ще се измокря, ами и костите ще ме заболят.” Макар да беше само на 32, този млад на възраст, но стар по душа човек вече страдаше от някаква измислена болет, която пресушаваше живота в костите му. В такива дъждовни дни той ставаше крайно нервен, белите му дробове едва вършеха задълженията си, а горкото му сърце блъскаше по гърдите, сякаш искаше да се гмурне в океана вместо притежателя си. И този ден, както всеки друг път, се повтаряше същата здраве-погубваща история. Само че сега болките бяха непоносими. Задухът мъчеше младия-стар Кеан, който едва успяваше да не залети и да падне в океанските води. “Колко му е, ще се топна само малко, пък дано ми мине.” Ça urgent idée se rencontrer à lui rapidement il à peine gardé le dans son réflexion. Mais les sentir le goût de de idée tenir dans son orifice. Une insurmountable souhaiter était une douleur pour lui que Cean était pas une hydrophobe qui était fâché quand quelqu'une vanté autour de à eux le succcs à ressac. Plötzlich Er erinnerte sich an die Methode der Homöopathie - behandelt werden, Gleiches mit Gleichem. “Wir werden versuchen, was passiert, Sie denken. “Wenn nicht, nichts verlieren, da sie sagen, in den Filmen, zu den bereits unerträglichen Schmerzen.” Vågen gick över fyra mätarna. Oceanen har bli grå liksom om den hugga av skyn från himmel. Luft och vatten har bli en organizing deras svart orgie. En blixtar smal dess väg till vatten utrymme. Cean kröka över instinktiv. Den blixtar var lik en blixt. Snart en annan fälla till jord. Och en annan. Och en annan. Eftir á tveir sem minnir á gömlu dagana þeir stofna a líkami af 32-33 ár á sjávarströnd. Hann var óprýða með gljái með gleði vinstri auga, bólginn kinn og a gríðarstór sár á hans musteri. Mögulegur ástæða af the dauði var áberandi í hann spítali við hann læknir á skylda drekkja í afleiðing af a hjartaáfall. Nafn af fórnarlamb var Сean, 32 ár gamall, ekki sakfella, einn, með brúnn hár og skær augsýn. P.S. Где кончается истина? Где начинается фантазие? А существует ли она? Преодолев страх смерти, мьı раскрьıваем части нашей думи, о каторьıх мьı и не подозревали. Thought: Life is a story of the unknown. It is written in a language we do not understand. Should we continue to live or start learning foreign languages? Or it is all the same…?
|
Have you got you own 
Cheap MLB Jerseys 